На най-високото място на светилището съм. Тук е бил центърът му. От тук се заавръщам в базата си, защото може да замръкна. Гледах, гледах, но времето няма да ме чака мен.



На най-високата площадка на светилището на определен ден в годината се ", изнася", счита се за свято място. Преди 1989 г. при навлизането ни в с. Чала, чиито къщи тогава бяха с дъсчени покриви с жена ми, един примат ни арестува, защото не ни повярва относно целта на посещението ни там. Селото е съвсем близо до границата с Гърция.



                         На най-високата част от светилището







Тази снимка предизвика у мен акосиация с един блогър на 72, но въпреки това - най-голЕмото машкарче в блога. Камъни-тестеси?



                                           ?







                            Горе по скалите не се ходи лесно, трябва да се внимава.







                                                Скална палатка?











Този скален отвор някои го преминават с припълзяване.



                           Поглед към махала от с. Чала



           Чао, светилище на Дионисий, прибирам се в базата си.











                                       Крайпътни живи красоти







                                  Първата махала на селото



     Мутробарок, който се подържа, но мутрата така и не идва дори да го види...



                  Вместо къщи с дъсчени покриви - доста стабилни къщи..



                Някои викат, нямало мутробароци. Има и са необитаеми!









Този човек е от с. Чала, казва се Джамал. Половината от мъжете тук имат това име. Хората тук  са добри като ангели. Човекът се загрижил за мен, че може да закъснея, че няма къде да спя. Накарал жена си да направи баница, пресрещна ме с баница в една кутия и ме покани у тях. Колата ми бе най-красивото място тук, имаше и извор. Котката му го следваше като куче. Отказах, но се трогнах и аз му подарих нещо. Носех десетина големи домашни сапуни, които оставям по текетата и тюрбетата. Всичките му ги подарих.
   Говорихме си за изверването. Какво им превехме на тези хора, та ни биха, интернираха, от 1975 до 1989 г. Сега пак сме със старите си имена, каза той. Ние сме бълтгари, не знаем турски като турците от Борино и си останахме в България. Съсипаха ни. Дали е Аллах, дали е Господ, човек трбябва да има вяра, каза той.











Един от сараите на Догана. Ще остане собственост на сестрата на Карадйъ...



  Построено от бизнесмена Манол Велев, приятел на Черепа. Къщите са изоставени.



        Част  от селото. Като местоположение то е едно от най-красивите в Родопа.

Една - две ще постна във фейса и ще кажа, че са от приятел.