БОЯН 

Най-много ми липсва смеха му.

Звънък като кристал и се чупи в пространството, разбивайки всички измерения на светли парченца.

Най- чистото и невинно нещо.

Детския, непринуден смях.

Изпълнен с молекули слънчев лъч и щастие.

Гласчето му, което не спираше да бърбори и да завършва с, ,мами, мами,мами, мами мамО!..,,

Заради многословието му никой и никога не  можеше да го надговори.

Шегувахме се, че е Милен Цветков номер 2.

Култовата му фраза бе, , Днеска, вчера беше малко утре.,,

В 60 секунди от минута,  говореше 59 , а в последната си поемаше дъх…

Плешивите ги питаше защо се постригват така високо (?!) :).

Мислеше си, че го правят нарочно.

 За жените казваше, че се къпят без коса.(?!)

Като минаваше селския пастир по улицата и псуваше стадото цветисто и с удовлетворение , Боян влизаше в къщата и разтревожен ме питаше защо овчарят обижда  така жестоко животните…

Един ден, може би беше около 4-5 годишен  у него се разви артистичен талант.

Баба му тъкмо бе варосала в снежнобяло външния селски нужник.

А той, намерил подходяща дълга пръчка, бръкнал в зловонието и рисувал вдъхновено по чистите бели стени…

Прякорът му за дълго стана, , Лайнардо да Винчи,,…

Мярнал ме бе по гащи и забелязал дамската ми превръзка, при което неучтиво, но невинно попита сестра си, ,Защо на мама и се подава тоалетна хартия от дупето? ,,при което получи такъв лакът от Николина в ребрата, че дълго не задаваше въпроси…

Ловеше гущери с ръце, които се припичаха на къщните стени, разглеждаше ги с любопитство и имитираше ходенето им.

Оттогава му викаме, ,Гущерче,,.

Когато се хранеше,  поради липса на салфетки се бършеше в пердето вдясно на масата.

Улових го и му направих забележка.

А той изобретателно завършваше избърсването на мазните пръсти с кръгово движение в косата…

Е, какво пък.

Почти като зехтинова маска.

…

Това дете сега го няма.

Няма го моето гущерче.

Боян беше най-прекрасното дете, което сте виждали.

Бяло, русо, синеоко, добро и наивно хлапе.

Помагаше на всички във всичко.

Всеотдайно пазаруваше, метеше, сервираше, отсервираше, връзваше конете, местеше ги за паша на ден по 2 пъти.

Тогава беше 10- 11 годишен запъртък.

Трогателно бе да гледаш как малкото русо човече, високо 140 см,  води огромен кон, тежащ  над 300 кг.

Само той успяваше да намери  и да доведе двата ездитни коня- Марто и Благо, които често се отскубваха от колчетата и бягаха по планината, в търсене на хубава паша.

Синът ми не се оплакваше, че по- хубавото отиваше за сестра му и за заварения му брат Мишо.

Те, по-големите винаги са по- хитри.

Успяват да се наложат.

,,Кой превари, той завари! - казват и малкото капитулира.

Рядко му купувахме нови дрехи.

Обичайно доизносваше обувки и дрехи от другите.

Училището му спореше без усилие, беше обичано хлапе и от съучениците. 

Често идваха пред къщата ни да го търсят,  къде бели, къде черни с едно провлачено, , Бояянеее!"

Не е подбирал хората по цвят, докато живехме заедно.

Липсва ми онова чувство на задоволство, когато ги гледах как играеха със сестра му, винаги с някакви скришни пакости и често увличайки горкото куче в белите.

Щастието обаче е измамно кратко.

Най- хубавите мигове от живота ми са с двете ми деца.

После всичко се обърна с главата надолу.

Заминахме за Англия с 4 ти я ми мъж, парите не ни стигаха да отглеждаме 3 деца - неговия син Мишо и моите две слънца Николина и Боян.

Мишо и Николина дойдоха в Англия след два три месеца, а Боян остана заложник на баща си.

Баща му Стойко, ( номер 2) реши, че няма да пусне детето да дойде при нас в Англия.

Но и не го взе да го отглежда.

Постави Боян и мен в шах.

Детето остана при родителите на сегашния ми мъж ми цели 9 месеца.

Нито с баща, нито с майка.

Не знам как е живял.

Пращах пари, много пари. Но дали отиваха за него не знам.

Върнахме се в България късна есен за 10 дена, Боян беше посърнал, защото все повече му стана ясно, че баща му го лъже, че ще го пусне да се събере със семейството си.

Не можех да спра да рева, а той се усмихваше, може би за последно.

Кристалния звън на смеха му избяга и се скри.

Черна Сянка се настани трайно върху сърцето ми,а  Шейтанът шеташе върху ни.

Пъкленият план на свекърва ми синът ми да остане без майка, а тя да замести мястото ми , започна да се се случва.

Всичко тръгна шеметно надолу, подмина нулата и продължи към бездната на ада.

Прибрахме се в Англия, а мъж номер 4 започна да ме обвинява, че не съм добра майка и да ме пребива, че съм оставила Боян на неговите родители да го гледат. Въпреки, че това беше негови инструкции, аз ядох бой че ги изпълнявам.

Не знам защо търпях.

Чувствах се в капан.

Имахме работа, жилище, Николина учеше в местното училище.

Нито да се връщаме в България,  от която избягахме заради безпаричие, нито да стоим в Англия, защото не мога да взема малкия…

Ад.

Адът ме душеше и денем и нощем.

Ад в България. Ад в Англия.

Един ден, след такъв скандал и зверски удар върху ми, дъщеря ми извика полиция.

Арестуваха номер 4 за домашно насилие, 48- часа в районното и заповед да не ни доближава един месец.

Ние, с дъщерята се изнесохме в далечен град с надеждата да започнем всичко наново и начисто, но не спи зло под камък.

Номер 4 решава да се върне в България и самостоятелно дава Боян на баща му през социалните служби, като твърди че аз съм абдикирала от задълженията си като родител.

…..

За бащата на Боян и Николина това е гръм от ясно небе.

Той си е построил живота с нова жена и нейните две деца и само взима сина ни за уикендите, колкото да го заведе при бабата и дядото на село.

Взима насила собствения си син за отглеждане и започва жестоко отмъщение срещу мен.

От тази дата повече не видях детето си.

Това е само прелюдия към преизподнята на Ада.

Първия кръг на Ада.