Един ден, докато за пореден път слушал оплакванията на един от своите ученици за това колко много болка има в живота, Учителят го погледнал строго и го изпратил да донесе сол. Когато младежът се върнал, Учителят му подал чаша с вода и го накарал да изсипе една шепа от солта в нея, а после да изпие водата.

- Какъв вкус има? – попитал Учителят.

- Толкова е горчив, че дори не мога да преглътна водата – отвърнал ученикът.

Учителят се усмихнал и завел младежа до близкото езеро. Казал му отново да изсипе една шепа сол във водата на езерото, а след това да отпие от нея. После попитал:

- Кажи ми какъв е вкуса?

- Сладък и приятен – отговорил младежът.

Тогава Учителят приседнал до него и казал:

- Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие. Единствено от нас зависи дали ще бъдем чаша, или ще бъдем езеро.

В Калининградска област в Русия се среща едно удивително явление. Наричат го 'танцуваща гора'. Дърветата имат причудлива форма и това остава загадка за биолозите да опишат този феномен. Самият парадокс обаче е свързан с приспособяването, така важно за еволюцията.