А.Човешкото съществуване винаги е свързано с Известността и с Неизвестността. За него говорят религиите и науката. Всяка от тях казва, че тя обявява на хората истината за правилното човешко съществуване. Заради Неизвестността за човек е неразбираемо, дали мнението на една от тях е истина или мненията на всички са неистини. Той се съобразява или не се съобразява с тази неразбираемост.

*****

         ЧОВЕК РАЗБИРА, ЧЕ ЗНАНИЕТО МУ Е ОГРАНИЧЕНО. ТОЙ СЕ СЪОБРАЗЯВА ИЛИ НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА С РАЗБРАНОТО. СЪОБРАЗИЛИЯТ СЕ МИСЛИ РАЗУМНО, А НЕСЪОБРАЗИЛИЯТ СЕ МИСЛИ НЕРАЗУМНО. НЕИЗБЕЖНО Е ЧОВЕК ДА МИСЛИ РАЗУМНО ИЛИ НЕРАЗУМНО.
         Начинът на мислене на човек зависи от неговите гени и възпитанието му. Реторичен въпрос, с който се доказва тази зависимост: Истина или лъжа е, че всички вярващи в някоя религия или в науката щяха да вярват в нея, ако живееха в семейства и в държави, в които тя се отрича?

*****

         Човек може да иска или да не иска всичко, което чувства и/или мисли. Негово желание, което е решил да осъществи или негово нежелание, което е решил да не осъществи, е негова цел. Заради своите гени и възпитанието си човек избира да се съобрази или да не се съобрази с ограниченото си знание, когато определя своите цели и начините за постигането им. Когато:

-       се съобрази, той избира да мисли разумно. Тогава човек разбира, че всяко негово желание или нежелание е осъществимо или неосъществимо и се съобразява с разбраното;

-       не се съобрази, той избира да мисли неразумно. Тогава човек не разбира, че всяко негово желание или нежелание е осъществимо или неосъществимо.

Изборът на разумно или неразумно мислене е ОСНОВНИЯТ ИЗБОР НА ЧОВЕК, защото от неговото разумно или неразумно мислене зависи всяко негово мнение.

Б. Човек се интересува или не се интересува от мястото си в света. Когато се интересува, той търси истината за човешкото съществуване. Тогава избралият да мисли:

1. разумно, се съобразява с ограниченото си знание и осъзнава, че тази истина е неразбираема за него.

2. неразумно, не разбира осъзнатото от разумния.

*****

Човек мисли разумно или неразумно за казаното от религиите и науката за човешкото съществуване. Когато мисли:

1.    разумно, той се съобразява с ограниченото си знание, затова се съобразява с неразбираемостта на техните мнения. Тогава той или:

-       няма свое мнение за казаното от тях;

-       има свое мнение за казаното от тях, като разбира, че мнението му е правилно или грешно.

         Когато мисли разумно, човек не е нито „за“, нито „против“ мнението на всяка религия и мнението на науката за човешкото съществуване.

2.    неразумно, той не се съобразява с ограниченото си знание, затова не се съобразява с неразбираемостта на мненията им и вярва на някоя от тях.

         Когато мисли неразумно, човек е „за“ мнението на религията или мнението на науката, в която вярва и е „против“ мнението на останалите.

*****

         Вярата е позитивна и негативна. Позитивистът вярва, че всяко негово желание или нежелание е винаги осъществимо, а негативистът вярва, че всяко негово желание или нежелание е винаги неосъществимо.
         Човек, според който всяко негово желание или нежелание е  винаги осъществимо се е възгордял. Затова позитивната вяра е проява на човешкото възгордяване.
         Човек, според който всяко негово желание или нежелание е винаги неосъществимо се е отчаял. Затова негативната вяра е проява на човешкото отчаяние.
         Вярата във всяка религия и вярата в науката е позитивна.
         Във всяка от религиите или в науката вярва човек, който се интересува от истината за човешкото съществуване, но не се съобразява с нейната неразбираемост, защото е обзет от непреодолимото си желание, неговото мнение да е винаги правилно. За вярващият неговата вяра е убедеността му, че неговото мнение е винаги правилно. Затова за него:

-       е немислимо, че е възможно да вярва грешно;

-       логиката е враг номер 1, защото пречи на вярата му;

-       хората са две групи. Едните вярват правилно като него, а другите вярват грешно, различно от него. Той не може да разбере, че има хора, които мислят разумно за вярваното от него.

ОСНОВНОТО, на което вярата във всяка религия и вярата в науката учи възгорделия се, който вярва в нея е, че той и вярващите като него са качествени хора, а всички останали са некачествени хора. Затова той е винаги РАЗЕДИНЕН с невярващите като него и е  ЛЕСНО МАНИПУЛИРАН от всеки, който го излъже, че вярва като него.

ФАКТИ ЗА РАЗЕДИНЕНИЕ ЗАРАДИ ВЯРАТА:

1.    Вярващите са винаги разединени с тези от хората, които мислят разумно за вярваното от тях.

2.    Вярващите във всяка религия и вярващите в науката са винаги разединени.

3.    Вярващите в Творец на света, на които на първо място в техния светоглед не е вярата в Него, а е вярата в някоя религия, са винаги разединени. Причина за разединението им е казаното за Него от различните религии.

4.    Вярващите във всяка религия са винаги разединени заради различното тълкуване на свещената за тях книга.

         ВЯРВАЩИЯТ Е ФАНАТИК, КОГАТО ИСКА ВЯРВАНОТО ОТ НЕГО ДА ВЛАСТВА В ОБЩЕСТВОТО С ВСЯКАКВИ ИЛИ С ПОЧТИ ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА ЗА ВЛАСТВАНЕТО МУ. Когато може той постъпва както иска, като убива и измъчва хора.

В. Човек иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него. Всеки от трите групи мисли разумно или неразумно за взаимоотношенията си с хората.
         Фанатици не могат да са разумните, а могат да са възгорделите се неразумни, които вярват в някоя религия или в науката.

За обществото са вредни:

1.    разумните, които искат да живеят за сметка на обществото. За да постигнат целта си, те манипулират вярващите, без да се интересуват от здравето и живота им.

2.    всички фанатици.

         Г. Фанатизмът съществува:

         - заради невъзможността да се докаже от човек, че казаното от всяка религия и от науката за човешкото съществуване не е истина и е грешно;

         - защото в познатата му история човешеството е учено, че правилното човешко мислене е позитивната вяра, без да му се казва, че тя е проява на човешкото възгордяване.

         ЛЕКАРСТВОТО против фанатизма за човешкото съществуване е: всяко мнение, което е неразбираемо за човек е истина, неистина или полуистина и е правилно, грешно или частично правилно. Затова мнението на всяка религия и мнението на науката за човешкото съществуване е истина, неистина или полуистина и е правилно, грешно или частично правилно. Лекарството против фанатизма за човешкото съществуване е приложимо само в общества, които са осъзнали неразбираемостта на истината за човешкото съществуване и искат добри взаимоотношения между членовете им и с другите общества. В общественото мнение на такива общества за човешките взаимоотношения са равноправни вярата във всяка религия, вярата в науката и разумното мислене за добри човешки взаимоотношения.

         Д. Понеже има мнение, че доброто и злото са неразбираеми за човек и човешките критерии за тях се променят с времето, давам разбираеми и вечни определения за добро и зло в човешките взаимоотношения: Добро е да помагаш на невинен човек, който е в беда и търси помощ. Добро е твоите постъпки да са полезни за общество, в което добрите човешки взаимоотношения са на почит. Зло е да вредиш на невинен човек и на общество, в което добрите човешки взаимоотношения са на почит.

Разумни разсъждения.
Но хората не могат да направят избор на начина си на мислене, този "избор" е предопределен... Мнозина не разбират, че знанията им са ограничени...

А дали "неразумното мислене" и мислене?

В един момент, поради ограничени родни знания, опитват да преведат от роден на чужд език... А гугъл не разбира ограниченият български и им прави правилен превод, изпълнен с безсмислици...
Тогава, изгубили 2-3 часа или ден - търсят чуждоезиковия даскал...

Ограниченията са безброй. От гравитацията, до съпругата или майката и др.

Благодаря за мнението ти за разсъжденията ми.

Ако начинът на мислене на човек е предопределен, всичко казано за възпитание на хората в добродетели е грешно.

Всички разбират, че знанието им е ограничено, но с ограничеността му се съобразяват разумните, а не се съобразяват неразумните. Пример: Всички разбират, че заради ограниченото си знание не могат да определят, дали Вселената е крайна или безкрайна. Но разумните не я определят, а неразумните казват, че тя е каквато те я искат. Едни казват, че вярват, че Вселената е безкрайна, а други казват, че вярват, че Тя е крайна.

Поздрави!

Да.

Поздрави!

Разбрал си постинга.

Поздрави!

Всеки се справя или не се справя с ограниченията.

Поздрави!

Отговорът е изненадващо прост. Фанатизмът е сляпо следване на една постоянна линия в живота. Тази линия може да е учение, доктрина, религия и пр. А може да има и различна природа. Фанатизмът не допуска съмнение и именно това го прави опасен, защото бидейки фанатици можем лесно да извършваме грехове, както и да натрупваме такива. Девиз на фанатизма е "целта оправдава средствата". Големият въпрос е струва ли си човек да изяснява отношенията си с обкръжаващия го свят или е за предпочитане да приеме този свят априори за свой враг и да търси начини да го елиминира. Аз лично застъпвам точно тази позиция. Светът в никакъв случай не бива да разбира, че го ненавиждаме и го считаме за опасен враг. Трябва майсторски да се преструваме на негови приятели. Човешкият живот в обществото и изобщо в света е само един акт на обреченост, но преди да сме разбрали с какво следва да заменим този враг ние нямаме право да се саморазкриване. Действителността майсторски ни обгръща с корсети от парадигми, включително и религиозни такива, от които костите ни започват да пукат. Въпросът за бягството ни от реалността прилича на таен план за бягство от затвор. Най-често искаме да намерим сродна душа за това бягство. Дори самото ни общуване с такава душа е акт на своеобразно бягство. Добре е да осъзнаем, че масовото бягство е невъзможно, защото то е равносилно с това да разкрием плановете си пред най-големия си враг. Затова никога не трябва да задълбочаваме отношенията си с множество от хора. Множеството е враг на индивида, а тайнството и уникалността са най-драгоценните му помощници.

Част от разсъжденията на автора импонират, но той сякаш има утилитарно разбиране за реалността.

авторът е твърде ограничен и недостатъчно аргументиран спрямо разбирането си за Вяра. За него тя с е " малка буквичка" и дълбоко противостояща на Науката... Искам да припомня част от апела на първите посветени,
може и самопосветени на високо ниво нравственици, образовани хора извън тесни рамки на етико-нравствен култ /вяра/: Вярвайте, но небъдете суеверни... Което само по себе си доказва, че Вярата не е придобито знание - правилно или неправилно, а по скоро отношение към Всевишния, с което отношение се "договаряме" с Него, изследвайки Го и опознавайки Го, да не си правим илюзии за категоричност и постигнат успех в точни и непротиворечиви дефиниции... Подходящ пример е ъпгрейдването на една от "точните" науки - физиката: физика на Нютон, ...физика на Айнщайн, квантова механика /квантова физика/. А дали последната е фи-зи-чес-ка предстои да проумеем... Предстои и безкрайно да проумяваме "докъде сме я докарали" към момента в който правилно разсъждаващите се запитат. Знам, че отговорите винаги ще бъдат субективни и повече или по- малко близки до Обективността. Т.е. Бог Господ като Причина за съществуване.
ПП: Мисана, харесах коментара ти и затова го ползвах като свързан с този мой коментар спрямо тукашната публикация на Михаил, когото уважавам, без да съм напълно съгласен напълно с разсъжденията му. За мен вярата му ще си остане сякаш доживотно с малка буква...

Има вяра... и Вяра. Аз вярвам убедено, че пълната истина е непостижим стремеж. Но велик стремеж... Доколко ще разсъждаваме - глупаво или умно, все ще сме " до под кривата ". И глупавите и умните са повече фанатици, отколкото реалисти спрямо Смисъла на съществуването. Който от човешки аспект е и може да бъде само жалко мисловно его забавление на "нямащи си работа"... Да дивееш жизнено!

Здравей, приятелю

В мнението ти за коментара на missana съм съгласен с "Вярвайте, но не бъдете суеверни".

Поздрави!

Здравей, приятелю

Съгласен съм, че "... пълната истина е непостижим стремеж. Но велик стремеж...". Моето мнение е, че трябва да има баланс между непостижимото и великото. Само реалистът (разумният) може да спазва този баланс, защото се съобразява с ограниченото си знание. Затова той не е нито "За", нито "Против" мнението за човешкото съществуване на всяка религия и мнението на науката.

Поздрави!