А. Логичното мислене е разумно, а нелогичното мислене е неразумно. Логиката е сигурна опора на човек, когато мисли разумно, но му пречи, когато мисли неразумно.

          Когато мисли логично, човек разбира, че мисли разумно, а когато мисли нелогично, той не разбира, че мисли неразумно.
          Човек мисли разумно, когато неговият разум контролира желанията и нежеланията му. Тогава той разбира, че всяко негово желание или нежелание е осъществимо или неосъществимо.
          Човек мисли неразумно, когато неговите желания и нежелания контролират разума му. Тогава той не разбира разбраното от разумния.

***

          Няма безгрешен човек.
          Разумният греши рядко, когато не прецени правилно осъществимостта или неосъществимостта на свое желание или нежелание и своите възможности.
          Неразумният не греши само случайно, защото не иска и не може да прецени правилно осъществимостта или неосъществимостта на свое желание или нежелание и възможностите си.

***

          Човек иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него. Всеки от трите групи мисли разумно или неразумно за взаимоотношенията си с обществото. Те са добри когато:

1.    е узаконено опазването на живота, здравето и собствеността на членовете на обществото и държавната собственост.
Забележка: Собствеността трябва да е придобита без измама.

2.    е узаконена свобода на всяко мнение, с което пряко или косвено не се призовава към неиспълнение на горното.

3.    държавата контролира спазването на законите.

 

          Б. Разумът на човек е неговата способност:

1.    Със знание да разбира истината и неистината, а без знание да не ги разбира.

2.     Да осъзнава:

-        Има или няма достатъчно знание, с което да разбира истината и неистината;

-        Когато разбира и когато не разбира истината и неистината.

***

          Човек разбира, че няма знание за всичко. Той се съобразява или не се съобразява с неразбраното. Съобразилият се мисли разумно, а несъобразилият се мисли неразумно. Неизбежно е човек да мисли разумно или неразумно.
          Разумното или неразумното мислене на човек зависи от неговите гени и възпитанието му. Него го възпитават семейство, държавно управление, книги, приятели и обществено мнение.

          В. Човек разбира или не разбира всяко мнение. Той разбира някое мнение, когато има достатъчно знание, с което да осъзнае, че то е истина или неистина и се съобрази с това знание. Човек не разбира някое мнение, когато или:

-        няма достатъчно знание, с което да осъзнае, че то е истина или неистина;

-        има достатъчно знание, с което да осъзнае, че то е истина или неистина, но не се съобрази с това знание.

          Когато човек разбере някое мнение, разбраното определя неговото разумно мислене за мнението. Пример: Човек разбира, че 1+2=3 е истина. Той не може да мисли неразумно, че равенството е неистина.
          Когато разбере някое мнение, човек разбира, че то е разумно или неразумно.
          Когато не разбере някое мнение, човек мисли разумно или неразумно за него. Когато мисли:

-        разумно, човек се съобразява с неразбраното и не определя, че мнението е истина или неистина. Тогава той може да предположи, че мнението е истина или неистина, като осъзнава, че предположението му е правилно или грешно;

-        неразумно, човек не се съобразява с неразбраното и доброволно твърди, че мнението е истина или неистина.

          ЧОВЕК, КОЙТО НЕ РАЗБИРА ДАЛИ НЯКОЕ МНЕНИЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА И ДОБРОВОЛНО ТВЪРДИ, ЧЕ ТО Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА, ВИНАГИ МИСЛИ НЕРАЗУМНО ЗА МНЕНИЕТО.
          Когато не разбере някое мнение, човек не разбира дали то е разумно или неразумно.

          Г. Човек живее с Известността и Неизвестността.
          Известността е всичко, което човек знае и разбира, а Неизвестността е всичко, което той знае и не разбира. Пример: От Известността са болестите, които човек знае и разбира как да лекува, а от Неизвестността са болестите, които той знае и не разбира как да лекува.

          Д. Човек иска или не иска всичко, което чувства и/или мисли, или иска или не иска да е безразличен към всичко чувствано и/или мислено от него. Заради Известността и Неизвестността, с които живее, той може или не може да постъпи според всяко свое желание или нежелание. Човек решава да постъпи или да не постъпи според всяко свое желание или нежелание, без да разбира, дали то е осъществимо или неосъществимо, когато е свързано с Неизвестността. Той се съобразява или не се съобразява с неразбраното. Когато:

1.    се съобрази, човек мисли разумно. Тогава той не определя, че всяко негово желание или нежелание, което е свързано с Неизвестността е осъществимо или неосъществимо.

2.    не се съобрази, човек мисли неразумно. Тогава той вярва или:

-        позитивно, че всяко негово желание или нежелание е осъществимо.
Човек, според който всяко негово желание или нежелание е осъществимо, се е възгордял. Затова позитивната вяра е проява на човешкото възгордяване.

-        негативно, че всяко негово желание или нежелание е неосъществимо.
Човек, според който всяко негово желание или нежелание е неосъществимо, се е отчаял. Затова негативната вяра е проява на човешкото отчаяние.

          Всеки вярващ позитивно или негативно не разбира дали мнението му за осъществимостта или неосъществимостта на негово желание или нежелание е истина, но доброволно твърди, че то е истина.
          ВЯРАТА Е МНЕНИЕТО НА ЧОВЕК ЗА ОСЪЩЕСТВИМОСТТА ИЛИ НЕОСЪЩЕСТВИМОСТТА НА НЕГОВО ЖЕЛАНИЕ ИЛИ НЕЖЕЛАНИЕ, КОЕТО Е СВЪРЗАНО С НЕИЗВЕСТНОСТТА. ТОЙ НЕ РАЗБИРА ДАЛИ МНЕНИЕТО МУ Е ИСТИНА, НО ДОБРОВОЛНО ТВЪРДИ, ЧЕ ТО Е ИСТИНА. ЗАТОВА ВЯРАТА Е ВИНАГИ НЕРАЗУМНО МИСЛЕНЕ.
          Вярва човек, който се интересува от истината и е обзет от желанието си мнението му винаги да е истина. Това негово желание контролира разума му. Затова той е убеден, че всяко негово мнение е истина, без да разбира, че то е истина. За него тази убеденост е неговата вяра. За вярващият е немислимо, че е възможно да вярва грешно и негов враг номер 1 е логиката, защото пречи на вярата му.

          Е. Човек винаги избира желан начин на живот. Той го избира разумно или неразумно. Неговият избор зависи от неговите гени и възпитанието му.
          В общественото мнение на всяка държава властва вярата в някоя религия или вярата в науката. Затова изборът от човек на желан начин на живот винаги е свързан с казаното от тях. Според всяка от тях тя казва истината за човешкото съществуване, а другите лъжат, но тя не доказва казаното. Заради недоказаното, човек не разбира дали някоя от тях казва истината или всички казват неистини. С неразбраното:

1.    се съобразява избралият да мисли разумно. Затова той не е нито „за“, нито „против“ всяка от тях.

2.    Не се съобразява избралият да мисли неразумно. Той вярва позитивно на някоя от тях и е „за“ неговата и „против“ другите.
ОСНОВНОТО, което вярващият във всяка религия и вярващият в науката получава от своята вяра за взаимоотношенията си с хората е, че той и вярващите като него са качествени хора, а всички други са некачествени хора. Затова:

-        за него всяко мнение на некачествен човек е грешно мнение;

-        той е лесна плячка на всеки лицемер, който му каже, че вярва като него. Тогава този лицемер използва вярата му за своя изгода във вреда на вярващия и на обществото.

***

          За вярващият във всяка религия и за вярващият в науката неговата вяра е смисълът на живота му. Той иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него. В името на вярата си той постъпва според желаното от него за взаимоотношенията му с обществото, като помага на хората или ги измъчва и/или убива.

          Ж. ВЯРВАЩИЯТ ВЪВ ВСЯКА РЕЛИГИЯ И ВЯРВАЩИЯТ В НАУКАТА КАЗВА, ЧЕ НЕГОВАТА ВЯРА МУ ДАВА ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, КОЕТО МИСЛЕНЕ НЕ МОЖЕ ДА МУ ДАДЕ НЕГОВИЯТ РАЗУМ. С КАЗАНОТО ТОЙ ДЕКЛАРИРА, ЧЕ ДОБРОВОЛНО СЕ ОТКАЗВА ОТ РАЗУМНО МИСЛЕНЕ ЗА ВЯРВАНОТО ОТ НЕГО. Примери за нелогичното му мислене:

1.    Няма определение на вяра с което се доказва, че някоя религия или науката казва истината за човешкото съществуване, затова всеки вярващ мисли нелогично за вярваното от него.

2.    Вярващият не разбира, че се осъществява осъществимото, а не се осъществява неосъществимото. Затова според него осъществяването на негово желание или нежелание е потвърждение на вярата му, а неосъществяването на негово желание или нежелание е изпитание на вярата му.

3.    Вярващият не разбира ролята на неговото възпитание за вярата му.

4.    Според вярващият хората са две групи. Едните вярват правилно като него, а другите вярват грешно, различно от него. Той не може да разбере, че има хора, които мислят разумно за вярваното от него.

5.    За вярващият има два начина на говорене за вярваното от него – хвалене и хулене. Затова той мисли нелогично за всичко казано логично за вярваното от него.

6.    За религиозният е път към Ада, ако не е против всяко мнение, което е различно от вярваното от него. Затова, когато различното мнение е логично, доводите на религиозния против него са винаги нелогични.

7.    Религиозният не разбира, дали всяко негово желание или нежелание съответства или не съответства на Плана за света на Този, в Който вярва. Когато Му се моли и вярва, че Той ще изпълни молитвата Му, вярваното от него е винаги нелогично мислене, защото не е съобразено с неразбраното. Заради нелогичното си мислене религиозният не разбира, че вярваното от него – неговата убеденост, че молитвата му ще е изпълнена – означава, че ако тя не съответства на Плана за света на Този в Който вярва, Той ще промени Своя План за света  в съответствие с молитвата му и ще я изпълни. Затова вярването, че молитвата му ще е изпълнена е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧОВЕШКО ВЪЗГОРДЯВАНЕ.
Заради нелогичното си мислене и възгордяването си, вярващият започва молитвата си с „Да бъде Волята Ти“, но не разбира, че ако е Волята Му, неговата молитва ще е изпълнена или няма да е изпълнена.

          З. В познатата му история, човечеството е учено, че позитивната вяра е правилното човешко мислене. Позитивната вяра в някоя религия или в науката властва в общественото мнение на всяка държава и човечеството винаги е разединено за начина на човешко съществуване.
          Вместо вярата в Творец на света да обединява вярващите в Него от различните религии, тя ги разединява. Причина за тяхното разединение е свещената книга на всяка религия, защото в нея няма определение на вяра, с което се доказва, че тя казва истината. Затова всеки вярващ я тълкува както иска според своите гени и възпитанието си.
          Днес човечеството може да се самоунищожи. Единственият начин то да не се самоунищожи е в неговото обществено мнение да са равноправни вярата във всяка религия, вярата в науката и разумното мислене за добри човешки взаимоотношения. Против такова равноправие е всеки религиозен – на който на първо място в неговият мироглед е вярата му в неговата свещена книга - защото за него е път към Ада, ако не е против всяко мнение, с което се казва, че неговата вяра не трябва да властва в общественото мнение.

          И. Въпроси за определяне на разбралите и неразбралите постинга:

1.    Истина или лъжа е, че ако всички вярващи в някоя религия или в науката живееха в семейства и в държави, в които тя се отрича, всички щяха да вярват в нея?
Лъжа – разбрали       Истина – неразбрали      Не знам – неразбрали

2.    Истина или лъжа е, че ако на първо място в мирогледа на вярващия в Творец на света е неговата вяра в:

-        Него той може да е обединен с вярващите като него от различните религии?
Истина – разбрали    Лъжа – неразбрали        Не знам – неразбрали

-        неговата свещена книга, той не може да се обедини с вярващите от различните религии?
Истина – разбрали    Лъжа – неразбрали         Не знам – неразбрали

          Забележки:

1.    Казаното за вярващия във всяка религия важи и за вярващия, че различните религии говорят различно за един Творец на света, Който е какъвто той Го иска.

2.    Постингът е логически свързан с постинга ми „Ако човек чуе...“, който е на трета страница в блога ми и с предишният ми постинг „Истини за човешкото съществуване“.

неща за моя милост.

Мисля, че мислещите разумно са малцинство...

Доброволно човек не се отказва от нищо, което му носи полза. Следователно отказването от разумно мислене означава, че мнозинството мисли неразумно и за мислещият разумно няма място в него. И като няма къде да отиде ...?

може да даде отговори на разумността или неразумността. Взема се вярата в Митра (култ) или в юпитерианския смисъл на ред в тогавашната Вселена и се гледа, колко сбъркани са били хората тогава, но все пак са изградили общества, базиращи се на несъществуващи богове и пророци. За местните "тангрианството", примерно, колкото и да е измислено в годините преди да се формира национална доктрина за прабългарите.
Многоходовите комбинации, изискващи сложни пресмятания, също са пример за неразумно мислене, ако се разглеждат отделени от смисъла си или стъпка по стъпка. Човешкият мозък е странно нещо и винаги мисленето е подчинено на интереса на личността, независимо в каква по-голяма рамка ще бъде поставен - обществена или
религиозна. За пример съм писал как фамилията на Сакскобурготите от обикновена и незначителна, средноевропейска група, само с един по-умен и комбинативен представител, успяват да се съчетаят с Руската империя, Гърция, Великобритания, Белгия и т.н. до България, нужни са били много дъщери и само един брат, вуйчо, който да бъде център на мераците и всичко това се случва след наполеоновата епоха в Европа, т.е. разумното и неразумното, логичното и нелогичното, лъжата и престъпленията в уронващи обществения интерес, вървейки ръка за ръка успяват да създадат наченки на "нова римска империя", само не са отчели, че обществата не са статични във времето, но и до сега се опитват да водят нации и народи в собствен и не особено логичен интерес, защото какъв е този интерес да играеш комар..., харчейки кеша на родата си, продавайки ордени и "награди" за да пиеш, смъркаш и живееш с "мореплавател", но и до сега го правят успешно, нали.
Добре, че обществото на Запад вече не е същото, а на Изток, отдавна е овладяно от силно-логичните, но подчинени на тирани служби (в полза на тесен кланов интерес, много по-силно изразен, отколкото е клановият интерес на Запад, а и на Запад се прикриват много по-добре от нашите евразийски приятели, чрез мандатност, качество на ума на "черните" и възможност да се почне от по-ниско ниво и се забогатее толкова, че хора като Мъск или Гейтс да станат структуроопределящи за политическите движения в големи "империи"). По тази причина и в България няма и не може да има истински лидер-визионер, хората си живеят в миналото, което от евразийски тип. Давам пример със семейството 1+1 понякога е равно на 2, с децата на 3-4, а ако са роми и до 12 може да стигне, и до повече.
Дописано: Хегел, изваден от фразеологията доказва, че това, което е реалност е най-правилното, най-логичното и най-възможно да се случва и за напред, т.е. разумно или не, заблуда или не - реалността определя нещата, а не човешките вярвания, грешки и т.н.
Маркс е само разместваш водещите класи, а Мъск (Тийл)
обединява философията с бъдещето с цел да не се стигне до революциите от 1848 - по-ранните от тази дата и по-късните до 1917.
За мен е по-важна практиката, тя има само една възможност в реалността.

Моето мнение е същото.

1. Според вярващия във всяка религия и според вярващия в науката неговата вяра му носи полза, а всяка друга вяра носи вреда на вярващия.
Вярата е винаги неразумно мислене и вярващият е декларирал, че се отказва от разумно мислене. За него отказването му от разумно мислене е полезно.

2. Ще отговориш ли на въпросите в постинга?

От разсъжденията ви за вярванията и окачествяването им като неразумно мислене става ясно ,че вероятно се стремите да нямате вярвания.Животът обаче не е точна наука и в много случаи отговорите особено по важни казуси са неизвестни и поради тази причина мисля ,че човек трябва да използва всички методи които "работят"- градивни и полезни са,помагат му , развиват го във всяко отношение и по този начин допринасят да се радва на живота си.Хубав ден!

са в унисон с истините на реалността. Това авторът само предполага.
Религиите, както и съвкупността от вярващите, които ги изповядват, са по-скоро проява на фанатизъм, нямащ нищо общо с обективната Истина. Истината никога не е фанатична!!! Така че се касае просто за прояви на масова заблуда, нещо с което човешката история винаги е изобилствала.

" Б. Разумът на човек е неговата способност:

1. Със знание да разбира истината и неистината, а без знание да не ги разбира."

Това е пример на авторов постулат, който, уви, не отговаря на истината. Не отговаря, защото Истината е постижима повече с интуиция, отколкото със знания.

" А. Логичното мислене е разумно, а нелогичното мислене е неразумно."

Това е друг постулат на автора. От него съгласно правилата на формалната логика извличаме, че

ако логичното мислене е разумно, то неразумното мислене не е логично. Но по никакъв начин не можем да извлечем логически, че нелогичното мислене е неразумно. Това всъщност не е и вярно.

Въпреки тези мои критични бележки, смятам, че материала на автора е преобладаващо позитивен и го поздравявам!

Споделям написаното от тебе!
Хареса ми логиката на разсъжденията ти!
Логическата връзка е навсякъде, нещата само привидно не са свързани!
Дори нещо обикновено, да си мъж или жена, също не е плод на случайност Има си причина!
Е , има закон на случая или хазарт, но и там нещата са подредени! Заради отрицателното обществено мнение към него се представя като някакъв хаос!?

parisinfo - Нещастниците си личат по външния вид. Идиотите - по липсата на логичен замисъл.
26.03 23:35
sursubul написа:
неща за моя милост.

Единственият логичен замисъл на въпросния екземпляр е този на хищника и на паразита!
Че като такъв трябва да хапе и да пие кръв!
Друг няма!

... ще се присъединя с коментар малко по-нататък, след като помисля още.
Надявам се - разумно.
Иначе, имам чувстнвото, че авторът на поста е почитател на Бенедикт Спиноза.
Греша ли или съм познал? (Може да е по пътя на логиката, използвайки някои признаци в текста, а може да е и интуитивно).

В постинга е казано, че вярващият не разбира, че има хора, които мислят разумно за вярваното от него.

Аз не се опитвам да нямам вярвания. В моето мислене няма вяра. То е разумно. Затова мненията ми са съобразени с фактите. Пример: Мнението ми за любовта е съобразено с фактите:
- Любовта е свързана с Неизвестността, защото влюбеният човек не разбира, обичан ли е или е лъган, че е обичан, от човека, когото обича;
- Любовта е споделена или несподелена. Споделената любов е щастлива, а несподелената любов е нещастна.

Мнението ми за любовта е, че:
- Истина за любовта е, че споделената любов е най-прекрасното за човек в човешките взаимоотношения;
- Лъжа за любовта е, че всяка любов е най-прекрасното за човек в човешките взаимоотношения;
- Човек мисли разумно или неразумно за нея. Когато мисли разумно, той се съобразява с истината за любовта, а когато мисли неразумно, той вярва на лъжата за любовта.

Следва продължение

Пример за резултата от вярата в лъжата за любовта: Девойка обикнала мъж. Всички й казвали, че след като си е направил кефа с няколко жени, той ги е изоставил. Тя им отговаряла, че вярва, че любовта е най-прекрасното за човек в човешките взаимоотношения. За да има най-прекрасното в човешките взаимоотношения, влюбеният човек не трябва да се съобразява с мнения, които са против любимия му човек, а трябва да постъпва според вярата си в любовта. Затова тя му се отдала. Като забременяла, нейният любим я изоставил. Когато роденото от несподелена любов дете пораснало, попитало майка си: Мамо, защо нямам татко?

Въпроси към emi1ts:
1. Полезна ли е за майката вярата в лъжата за любовта и радва ли се тя на живота заради вярата си?
2. Полезна или вредна за детето е вярата на майката в лъжата за любовта?

Поздрави!

за вярванията е обширна и сложна за това е необходимо да се ограничи до определен аспект.В случая моите разсъждения в предишния ми коментар се отнасят да вярването като вярване в себе си- в правотата на своите разсъждения, решения, действия...Човек и логично да мисли по отношение на случващото се в живота му има ограниченията на личността която представлява като опитност, възможности,познания и поради това успява да разбере и достигне само до част от истината.Доказателство за това е например ,че като погледне в миналото си от позицията ,която се намира днес вижда грешките които е допускал.За това може да се каже че всъщност (въпреки че може да сме мислили че знаем истината)сме имали вярване че това е така.Бих казала ,че ако човек изгради в себе си (разбиранията за ценности,смисъл на живота и др.)стабилен център тогава неговите вярвания в правотата на решенията и действията дори и да не са с очакваните резултати няма да са разочароващи защото ще е сигурен че е взел правилните решения от позицията на своя център.Колкото по високо ниво на опитност и възможности достига човек успява да ракрие,да разбере по- голяма част от истината.
По същия начин разглеждам и вашия пример за влюбената девойка.Съгласна съм с разсъжденията но донякъде .Ако девойката не можеше да изпита (по различни причини случили се в живота й)емоцията любов но имаше логично мислене вероятно дори нямаше да й се налага да прави такъв избор защото нямаше да попадне в такава ситуация но като цяло тази липса на емоционалност е голяма загуба за смисъла и богатството на живота й.Логично мислене без емоционалност за мен е ограничено мислене.Любовта.емоциите са не по- малко важни за изграждане на личността и това не трябва да се пренебрегва.
За мен разумното мислене е съчетание на логично мислене с емоционална интелигентност.Постигането на собствена хармония в този непрекъснат процес е предпоставка за по пълноценен и бих казала щастлив живот.
Хубави ден ви желая!

Бих казал, че монотеизма е доста добра обществена конструкция, която цели някакво обединение на дадена част от хората. Но както винаги хората окепазват всичко.

Основните виновници за световните несгоди са тези по върховете(независимо от тяхнята религия), затова трябва да им се търси сметка.

Философите казват какъв е светът. Те мислят разумно или неразумно за него. Неразумно мислят тези - включително Хегел - на които мнението за света зависи от желанието им светът да е какъвто те го искат. Те са три групи. Едните искат Духът да е първичното. Вторите искат Материята да е първичното. Третите искат Духът и Материята да съществуват едновременно.

***

В постинга си "Желаното или разбраното" определям света без да ползвам понятията Дух и Материя.

Поздрави!