Човек разбира, че няма знание за всичко. Той се съобразява или не се съобразява с разбраното. Съобразилият се мисли разумно, а несъобразилият се мисли неразумно. Неизбежно е човек да мисли разумно или неразумно.
Човек избира да мисли разумно или неразумно. Този избор е основният негов избор, защото от него зависи всяко негово мнение. 
Разумното мислене е логично, а неразумното мислене е нелогично.
Всеки разумен и всеки неразумен иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него.
***
Разумният иска да разбере, дали каквото мисли е истина, като осъзнава, че ще разбере или няма да разбере. Той разбира или не разбира и се съобразява с разбраното или с неразбраното.
Неразумният не иска да разбере и не разбира, дали мисленото от него е истина, защото или: 
1. Не се интересува от нея, защото е глупак.
2. Се интересува от нея, но вярва или:
 - позитивно, че тя е каквато я иска;
 - негативно, че тя е каквато не я иска.
***
Човек се интересува или не се интересува от истината за човешкото съществуване. За нея говорят религиите и науката, като според всяка от тях тя казва тази истина.
Религиите казват, че Всемогъщ Творец е създал света и човек и че човешкото съществуване продължава след смъртта. 
Науката казва, че светът съществува самостоятелно, че човек е негова рожба и смъртта е край на човешкото съществуване.
Човек, който се интересува от истината за човешкото съществуване мисли разумно или неразумно за казаното от религиите и науката. Разумният не разбира, дали казаното от всяка от тях е истина, а неразумният вярва на някоя от тях.
Нито един вярващ в някоя религия или в науката не може да каже определение на вяра, с което се доказва, че вярваното от него е истина.
***
Всяка религия определя различно Този, за Който казва, че е Творец на света и казва, че Той богато ще награди вярващите, че тя е Неговата Воля и жестоко ще накаже останалите. 
Едно е човек, който вярва в Творец на света, да разбира, че без определение на вяра, с което се доказва, че някоя религия е истинската да не може да прецени, дали някоя религия е истинската. Друго е човек, който вярва в Творец на света да вярва без такова определение, че е истинска желаната от него религия. Ако на първо място в мирогледа на човек, който вярва в Творец на света е, че Той е:
- Неразбираем за човек, неговата вяра е чистосърдечна, защото отой заради нея не разчита на облаги и не се страхува от наказания от него. Тази вяра е път за обединение на вярващите в различните религии;
- Какъквто човека Го иска - казаното от неговата религия за Него - неговата вяра не е чистосърдечна, защото той заради нея разчита на облаги и се страхува от наказания от Него. Тази вяра винаги разединява вярващите в различните религии.
***
Истини за човешкото съществуване са:
1. Човек не разбира, дали Всемогъщ Творец е създал света и човек - както казват религиите - или светът съществува самостоятелно и човек е негова рожба - както казва науката.
2. Ако Всемогъщ Творец е създал света и човек, неразбираемо за човек е дали Той е обявил или не е обявил на хората за Себе Си, като ако:
- е обявил, човек не разбира коя религия е Неговата Воля;
 - не е обявил, някога ще обяви или няма да обяви. В двата случая всяка от известните до днес религии не е Неговата Воля.
Следствия от горните истини:
1. Ако Всемогъщ Творец е създал хората да се самообучават в своя живот на Земята и човешкото съществуване продължава след смъртта, Той ще ги използва в Своя план за света. Тогава е възможно Неговата цел за всеки човек да е той да избере да мисли разумно или неразумно, като е възможно Той да е благосклонен към разумните или към неразумните.
2. Ако светът съществува самостоятелно и човек е негова рожба, от разумното или неразумното мислене на човечеството зависи начина на неговото съществуване.  Днес то може да се самоунищожи. Само ако мисли разумно за добри човешки взаимоотношения, човечеството ще продължи да съществува.
***
Посочените истини и следствията от тях:
- РАЗБИРА разумният. Затова той не е нито "за", нито "против" всяка религия и науката;
- НЕ РАЗБИРА вярващият в някоя религия или в науката. Затова той е "за" неговата и "против" другите.
***
Човек не може да докаже  - заради ограниченото си знание - дали казаното за човешкото съществуване от всяка религия или от науката е истина или неистина. Заради тази недоказаност всеки, който е обзет от желанието си някоя от тях да казва истината е убеден, че желаното от него е истина. За него тази убеденост е неговата вяра. С първата истина за човешкото съществуване се доказва, че вярваното от него е правилно или грешно. ДОКАЗАТЕЛСТВОТО: ВСЯКО МНЕНИЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА. КОГАТО ЧОВЕК НЕ РАЗБИРА ДАЛИ НЯКОЕ МНЕНИЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА, ТО Е ИЛИ ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА. 
Заради логичното си мислене с доказателството се съобразява разумния.
Заради нелогичното си мислене с доказателството не се съобразява неразумния.
***
В познатата на човек човешка история посочените истини и следствията от тях ги няма в общественото мнение на всяка държава. В него властват вярата в някоя религия или вярата в науката. Затова човечеството е винаги разединено. Причина за разединението е, че неговото обществено мнение не е съобразено с ограниченото знание на човек, защото в него властва мнение, което не може да се докаже.
Човечеството няма да е разединено за начина на човешко съществуване, ако неговото обществено мнение е съобразено с ограниченото знание на човек - в общественото мнение на всяка държава да няма властващо мнение, което не може да се докаже. Тогава в неговото обществено мнение ще са развноправни вярата във всяка религия и вярата в науката и двете истини за човешкото съществуване и следствията от тях. С такова равноправие:
1. Са съгласни разумните, които искат да са в добри взаимоотношения с обществото
2. Не са съгласни:
 - разумните, които искат да живеят за сметка на обществото, защото според изгодата си те използват удобна за тях вяра в някоя религия или вяра в науката, за да постигнат целите си;
 - вярващите в някоя религия и вярващите в науката. 

Забележка: Казаното за вярващия във всяка религия важи и за вярващия, че различните религии говорят различно за един Творец на света, Който е какъвто той Го иска.

За да мислим разумно или неразумно, трябва да имаме ясна разграничителна линия между тези полярни противоположности. Всеки има свободата да дефинира какво ще разбира под разумно, а оттам и под неразумно мислене. За мен разумното начало в мисленето ни се свързва с това това мислене да не противоречи на плановете на Създателя. А тези планове са ясно видими. Разбира се, ако можем да достигнем до ниво съизмеримо с интелектуалната мощ на Създателя, тогава можем да предявим нови изисквания, както към себе си, така и към този Създател. Това ще е безусловно голяма дързост. Но има много хляб да ядем до този хипотетичен момент. И така, ние трябва да се стремим към разумното мислене. Това е скромното ми мнение. В противен случай ще изпаднем в безумие и нищо хубаво тогава не ни чака.

ми бе най-интересно и е актуално.
Но в света все още има много фанатични общества, изградени върху пълното отричане на друга гледна точка.
Също е любопитно, че при религиозните вярващи по-често се среща буквализъм, нежалание за анализ и тълкуване и може би и оттам отхвърлянето на факти.

Повечето хора не мислят, а само си представят.

Привет и моля за извинение. Разсъжденията ти са изключително върху формата,
чрез формата и за формата. Да се определи разумността на някой трябва да се
има в предвид неговото израстване не като физика, а като същност. Същността на развитието е в три нива. Във всяко ниво на развитие разумността е различна. За кое ниво на разумност е написаното. Струва ми се че няма такова, и ме обърква. Нивата на развитие са различни, и за това излиза, че едни са разумни, а други не. Всичко зависи от нивото на развитие на същността, и понеже то е различно, не можем да слагаме всичко под общ знаменател. Разумен и неразумен / теза и антитеза / Вярващ и невярващ
/ теза и антитеза / Понеже нивата на развитие са различни не можем да укоряваме, който и да било и да слагаме етикет РАЗУМЕН и НЕРАЗУМЕН

Разбрала си постинга
Поздрави

Някой от вас ще коментира ли двете истини за човешкото съществуване и следствията от тях

може да бъде оприличено на кръг, опиращ се в незнанието, а колкото кръгът е по-голям, толкова по-широк става и фронтът на незнанието, до който се докосваме.

Отговор за zarenkow


Казваш, че истина е вярваното от човек. Кажи определение на вяра, с което се доказва, че


1. Са истини противоположните вярвания на хора.
2. Когато човек е вярвал в някое мнение и започне да вярва в противоположно мнение, двете мнения са истини.
3. Е истина,когато човек вярва, че е Бог.
Поздрави !

Истината може да е абсолютна, но може и да е относителна. Когато истината е относителна тя е истина само за дадена гледна точка. Когато истината е абсолютна важи винаги при всички гледни точки. Логиката се базира на истината. Истината се базира на всичко естествено, което изглежда завършено и съвършено и оттам е хармонично и няма паразитен характер. Хармонията също е математически точна и хармонията винаги има възвишен смисъл. Всичко, което е съвършено е вечно и безкрайно. Всичко, което не е съвършено търпи промени и се разрушава.

Когато умуваме, ползвам тази дума като жаргон, за да иронизирам умуващи-/те/ около, да речем, непостижимата Истина, около или за непостижимия Създател, или за "научно" самостоятелния(?), цитирам автора, но непознаваем в пълнота свят, на много, ама на много повечето, им изфирясва от ума фундамента във фЕлософстването - субективизма, неизбежния субективизъм. Който разбива на пух и прах Категоричността. И по отношение многозначните, подчертавам - многозначните понятия... Народът простичко е казал: един гледа /вижда/ сватба, друг - брадва. Та за мен: думите са непълни понятия, с които в пълнота и категорично се опитваме да си изясним, субективно за нас - простимо - света. И - непростимо - да натрапваме за други субективните си умувания като обективно истинни. Умуванията за и около "големите"
теми: истина, неистина, обективен свят, създател, религии, смисъл на съществуването са романтично красиви, но винаги неуспешни опити в пълнота да "обхванат" Обективната действителност. И е по-добре, ако не са приемани при споделянето им, да не се кахарим толкова, или, не дай Боже, ежим...

Отговор за kvg55
Представите са начин на мислене.

Според вярващият хората са две групи. Едните вярват правилно като него , а другите вярват грешно различно от него. Заради нелогичното си мислене той не може да разбере, че има хора, които мислят разумно за вярваното от него.
Когато мисли за религиите и науката, разумният не разбира, дали някоя от тях казва истината за човешкото съществуване. Той се съобразява с неразбраното, затова не е нито „ за „,нито „против„ всяка от тях.

Отговор за kossef
А. Има ли субективно мислене за равенството 1 плюс 2 равно на 3 на човек, който не е психично болен.
Б. Когато не разбира,дали някое мнение е истина или неистина
1. Разумният може да предположи, че то е истина или неистина, като осъзнава, че предположението му е правилно или грешно. Той НЕ Е КАТЕГОРИЧЕН, че не греши.
2. Вярващият вярва, че то е истина или неистина. Той Е КАТЕГОРИЧЕН, че не греши.

1+2=3, да!... Но ако зад 1 е ябълка, а зад 2 са тикви, колко е като ги мааатематически сберем? Три (3) ли?... Това е едната ми субективно екзистенциална питанка. Втората се отнася, отново субективно, към мааатемат (х)истината, че (-1) + (-2) = (-3). Вярно, т.е. обективно истинно ли ще е, ако зад (-1) и (-2) в представата ни стоят минусови ябълки. Които липсват, де?... Субективно според мен, в този случай при липсващи, минусови, ябълки мааатемат обективният им сбор: (-1) ябълка + (-2) яблки ще е НЯМА ябълки. Т. е. математ изобразено - 0... Та да не влизаме в ежба за обективните истини в субективната Математика като откритие и развитие от человеческото Мислие. Като не казвам, че това "откритие" е безсмислие, напротив: помага ни даже да достигнем до извода за Причината за съществуване, причинила моето, твоето и на преди, сега и в бъдеще безбройните като нас съществуването. Можем субективно да Я зовем джаги-буги или Бог Господ и... както ни изнася. Щото Й е, Му е "от единия - в другия" при опити да Я, Го отречем или докажем. Субективен съм и не го натрапвам.Приятно впечатлен съм от Мислието на oia и zarenkow.

Отговор за kossef
1. След като за 1+2=3 няма субективно човешко мислене, субективизмът не е неизбежен. Затова всички известни до днес мнения за неизбежното субективно човешко мислене са грешни. Аз разбрах, че те са грешни и говоря за НЕИЗБЕЖНОТО разумно или неразумно човешко мислене, като давам определения на двете.
2. Когато се съберат еднакви в същността си предмети, сборът им е на еднакви в същността си предмети. Пример : 1 ябълка+ 2 ябълки = 3 ябълки.
Когато се съберат различни в същността си предмети, сборът им е на различни в същността си предмети. Пример : 1 ябълка+ 2 тикви = 3 ябълки и тикви.
3. Когато се съберат една ябълка, която я няма с две ябълки, който ги няма, сборът им е три ябълки, които ги няма.
4. За мисленето на разумния и неразумния за Неизвестността е постингът ми " Ако човек чуе ... ". Той е на 2 стр. в блога.

5. Ще коментираш ли казаните в постинга истини за човешкото съществуване и следствията от тях ?
Поздрави !

Не четеш внимателно нито моите, нито на oia и на zarenkov коментарите. "Обидно" / в кавички, защото всъщност не ми пука/ ми е от категоричността в публикацията ти, че според науката светът е самостоятелен, продължавайки впоследствие жонглиранията си за умен, глупав, вяра, истина, неистина, дори .... и психично здраве... Чети Хегел: Закон за отрицание на отрицаното. Т.е. че: "Истина е, че няма истина" е безсмислие, както и жонглирането с подобни логико-абсурди. Жив и здрав да си.

Отговор за kossef
1. Не си прочел постинга ми " Ако човек чуе ...", за да се запознаеш с начина на мислене на разумния и на неразумния за Неизвестността.
2. Вярващият казва, че неговата вяра му дава правилното мислене за човешкото съществуване, което неговият разум не може да му даде. Затова той доброволно се отказва от разумно мислене за вярваното от него и неговото мислене за начина му на живот е винаги неразумно. Пример : Вярващият във всяка от двете най-разпространени религии в България вярва , че ще е в Рая.
Разумният разбира, че ако има Творец на света и Той е какъвто Го определя Библията или Корана, не може християнинът и мюсюлманинът да са в Рая.
Поздрави !

Отговор за oia26
Пълнолетният психично здрав човек мисли винаги разумно или неразумно.
Поздрави !

Истината е единственото вечно, непроменливо състояние на Любовта, Мъдростта, Духа и Живота, приятелю!
Чест и почитания за написаното от теб и поставените въпроси!

Благодаря за мнението ти.
Поздрави приятелю !