Човек разбира, че няма знание за всичко. Той се съобразява или не се съобразява с разбраното. Съобразилият се мисли разумно, а несъобразилият се мисли неразумно. Неизбежно е човек да мисли разумно или неразумно.
Човек избира да мисли разумно или неразумно. Този избор е основният негов избор, защото от него зависи всяко негово мнение. 
Разумното мислене е логично, а неразумното мислене е нелогично.
Всеки разумен и всеки неразумен иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него.
***
Разумният иска да разбере, дали каквото мисли е истина, като осъзнава, че ще разбере или няма да разбере. Той разбира или не разбира и се съобразява с разбраното или с неразбраното.
Неразумният не иска да разбере и не разбира, дали мисленото от него е истина, защото или: 
1. Не се интересува от нея, защото е глупак.
2. Се интересува от нея, но вярва или:
 - позитивно, че тя е каквато я иска;
 - негативно, че тя е каквато не я иска.
***
Човек се интересува или не се интересува от истината за човешкото съществуване. За нея говорят религиите и науката, като според всяка от тях тя казва тази истина.
Религиите казват, че Всемогъщ Творец е създал света и човек и че човешкото съществуване продължава след смъртта. 
Науката казва, че светът съществува самостоятелно, че човек е негова рожба и смъртта е край на човешкото съществуване.
Човек, който се интересува от истината за човешкото съществуване мисли разумно или неразумно за казаното от религиите и науката. Разумният не разбира, дали казаното от всяка от тях е истина, а неразумният вярва на някоя от тях.
Нито един вярващ в някоя религия или в науката не може да каже определение на вяра, с което се доказва, че вярваното от него е истина.
***
Всяка религия определя различно Този, за Който казва, че е Творец на света и казва, че Той богато ще награди вярващите, че тя е Неговата Воля и жестоко ще накаже останалите. 
Едно е човек, който вярва в Творец на света, да разбира, че без определение на вяра, с което се доказва, че някоя религия е истинската да не може да прецени, дали някоя религия е истинската. Друго е човек, който вярва в Творец на света да вярва без такова определение, че е истинска желаната от него религия. Ако на първо място в мирогледа на човек, който вярва в Творец на света е, че Той е:
- Неразбираем за човек, неговата вяра е чистосърдечна, защото отой заради нея не разчита на облаги и не се страхува от наказания от него. Тази вяра е път за обединение на вярващите в различните религии;
- Какъквто човека Го иска - казаното от неговата религия за Него - неговата вяра не е чистосърдечна, защото той заради нея разчита на облаги и се страхува от наказания от Него. Тази вяра винаги разединява вярващите в различните религии.
***
Истини за човешкото съществуване са:
1. Човек не разбира, дали Всемогъщ Творец е създал света и човек - както казват религиите - или светът съществува самостоятелно и човек е негова рожба - както казва науката.
2. Ако Всемогъщ Творец е създал света и човек, неразбираемо за човек е дали Той е обявил или не е обявил на хората за Себе Си, като ако:
- е обявил, човек не разбира коя религия е Неговата Воля;
 - не е обявил, някога ще обяви или няма да обяви. В двата случая всяка от известните до днес религии не е Неговата Воля.
Следствия от горните истини:
1. Ако Всемогъщ Творец е създал хората да се самообучават в своя живот на Земята и човешкото съществуване продължава след смъртта, Той ще ги използва в Своя план за света. Тогава е възможно Неговата цел за всеки човек да е той да избере да мисли разумно или неразумно, като е възможно Той да е благосклонен към разумните или към неразумните.
2. Ако светът съществува самостоятелно и човек е негова рожба, от разумното или неразумното мислене на човечеството зависи начина на неговото съществуване.  Днес то може да се самоунищожи. Само ако мисли разумно за добри човешки взаимоотношения, човечеството ще продължи да съществува.
***
Посочените истини и следствията от тях:
- РАЗБИРА разумният. Затова той не е нито "за", нито "против" всяка религия и науката;
- НЕ РАЗБИРА вярващият в някоя религия или в науката. Затова той е "за" неговата и "против" другите.
***
Човек не може да докаже  - заради ограниченото си знание - дали казаното за човешкото съществуване от всяка религия или от науката е истина или неистина. Заради тази недоказаност всеки, който е обзет от желанието си някоя от тях да казва истината е убеден, че желаното от него е истина. За него тази убеденост е неговата вяра. С първата истина за човешкото съществуване се доказва, че вярваното от него е правилно или грешно. ДОКАЗАТЕЛСТВОТО: ВСЯКО МНЕНИЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА. КОГАТО ЧОВЕК НЕ РАЗБИРА ДАЛИ НЯКОЕ МНЕНИЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА, ТО Е ИЛИ ИСТИНА ИЛИ НЕИСТИНА. 
Заради логичното си мислене с доказателството се съобразява разумния.
Заради нелогичното си мислене с доказателството не се съобразява неразумния.
***
В познатата на човек човешка история посочените истини и следствията от тях ги няма в общественото мнение на всяка държава. В него властват вярата в някоя религия или вярата в науката. Затова човечеството е винаги разединено. Причина за разединението е, че неговото обществено мнение не е съобразено с ограниченото знание на човек, защото в него властва мнение, което не може да се докаже.
Човечеството няма да е разединено за начина на човешко съществуване, ако неговото обществено мнение е съобразено с ограниченото знание на човек - в общественото мнение на всяка държава да няма властващо мнение, което не може да се докаже. Тогава в неговото обществено мнение ще са развноправни вярата във всяка религия и вярата в науката и двете истини за човешкото съществуване и следствията от тях. С такова равноправие:
1. Са съгласни разумните, които искат да са в добри взаимоотношения с обществото
2. Не са съгласни:
 - разумните, които искат да живеят за сметка на обществото, защото според изгодата си те използват удобна за тях вяра в някоя религия или вяра в науката, за да постигнат целите си;
 - вярващите в някоя религия и вярващите в науката. 

Забележка: Казаното за вярващия във всяка религия важи и за вярващия, че различните религии говорят различно за един Творец на света, Който е какъвто той Го иска.

За да мислим разумно или неразумно, трябва да имаме ясна разграничителна линия между тези полярни противоположности. Всеки има свободата да дефинира какво ще разбира под разумно, а оттам и под неразумно мислене. За мен разумното начало в мисленето ни се свързва с това това мислене да не противоречи на плановете на Създателя. А тези планове са ясно видими. Разбира се, ако можем да достигнем до ниво съизмеримо с интелектуалната мощ на Създателя, тогава можем да предявим нови изисквания, както към себе си, така и към този Създател. Това ще е безусловно голяма дързост. Но има много хляб да ядем до този хипотетичен момент. И така, ние трябва да се стремим към разумното мислене. Това е скромното ми мнение. В противен случай ще изпаднем в безумие и нищо хубаво тогава не ни чака.

ми бе най-интересно и е актуално.
Но в света все още има много фанатични общества, изградени върху пълното отричане на друга гледна точка.
Също е любопитно, че при религиозните вярващи по-често се среща буквализъм, нежалание за анализ и тълкуване и може би и оттам отхвърлянето на факти.

Повечето хора не мислят, а само си представят.

Привет и моля за извинение. Разсъжденията ти са изключително върху формата,
чрез формата и за формата. Да се определи разумността на някой трябва да се
има в предвид неговото израстване не като физика, а като същност. Същността на развитието е в три нива. Във всяко ниво на развитие разумността е различна. За кое ниво на разумност е написаното. Струва ми се че няма такова, и ме обърква. Нивата на развитие са различни, и за това излиза, че едни са разумни, а други не. Всичко зависи от нивото на развитие на същността, и понеже то е различно, не можем да слагаме всичко под общ знаменател. Разумен и неразумен / теза и антитеза / Вярващ и невярващ
/ теза и антитеза / Понеже нивата на развитие са различни не можем да укоряваме, който и да било и да слагаме етикет РАЗУМЕН и НЕРАЗУМЕН

Разбрала си постинга
Поздрави

Някой от вас ще коментира ли двете истини за човешкото съществуване и следствията от тях

може да бъде оприличено на кръг, опиращ се в незнанието, а колкото кръгът е по-голям, толкова по-широк става и фронтът на незнанието, до който се докосваме.

"... разумното начало в мисленето ни се свързва с това това мислене да не противоречи на плановете на Създателя." Блазе ти, щом Всевишния споделя плановете си с теб :))), за да можеш да се съобразиш с тях. Само тук има понятия, които са така обтекаеми, че съдържанието им изтича. Какво значи Разумно? Какво значи Мислене? .., а има толкова много понятия, в които всеки влага своя идея за смисъл. Като да речем, още в началото на автора за логичното мислене. - "Разумното мислене е логично, а неразумното мислене е нелогично". Мисленето е преди всичко аргументи, а след това вече правилната релация на логиката. Формална логика, с различни аргументи, води до различни резултати ибикновено. Но аргументи са онези, неща в които вярваме, че са действителни. Т.е., вярата ни определя истините ни, а те са различни обикновено. Защо? Защото освен формално съдържание, включваме и море от емоционално, като да речем аргумента къща за бедняка е колиба, за богатия апартамент, за много богатия дворец, за сантименталния е конкретен непознат за другите изобщо... Това различие в аргументите е като лавина при споделянето на "фактите". Затова математиката се различава от човешката логика, защото аргументите в много редки случаи са мнгогозначни там. И т.н.... Пълно е с недомислеци в случая отвсякъде.

Отговор за zarenkow


Казваш, че истина е вярваното от човек. Кажи определение на вяра, с което се доказва, че


1. Са истини противоположните вярвания на хора.
2. Когато човек е вярвал в някое мнение и започне да вярва в противоположно мнение, двете мнения са истини.
3. Е истина,когато човек вярва, че е Бог.
Поздрави !

Така е за всеки. В противен случай е шизифрения. Така създаваме мирогледа си, от единици и нули, от истини и неистини за обектите, връзките между тях и т.н. От там, мирогледът ни позволява да прави оценки на аргументите в мисленето, от което е обяснимо защо са различни изводите в повечето случаи. На мига, в който повярваш в "неистина", тя се превръща в "истина", за всеки. Защото наричаме истина това, в което вярваме, независимо какво стои зад него. Това обяснява т. 1, т.2, т.3. Очевидно не правиш разлика, между действителност и истина, та затова е объркването. Действителността е хипотеза, защото е недостижима. Тя винаги е вероятна. Например, когато казваш ябълка имаш предвид не реалните и параметри, размер, тегло, цвят и хиляди, милиарди още параметри. Ти имаш предвид за всичко един нереален, събирателен образ, плод на представите ти, макар, че се генерира от Хопотезата Действителност и несъвършените ни сетива. Така е защото, (чети внимателно) за Действителността знаем, за сега, че е вълнова. От тази вълнова среда, от част от нея, с определени характеристики регистрирани от сетивата ни, създаваме дигитален образ, наречен обект, без точни параметри, а вероятни. Нали се сещаш, че без обща топология , двете пространства, вълновото и което и да е дигитално нямат нищо общо? Та затова така. Много са нещата около истината, вярата и т.н., но е дълго , макар не трудно за разбиране. И последно, за логиката и разликата в топологията на двете пространства, това на Действителността и представите ни. В представите ни формалната логика е изпълнима, в Действителността не е, защото в действителността няма обекти, обектите отделяме формално от цялото, на което принадлежат, Действителността е цяла и неделима, нито можеш да отнемеш, нито да добавиш, където няма обекти, няма и релация между тях, т.е. няма логика от познатия ни вид. Ако така учиш учениците си, объркваш ги. Иначе коментарите за разумното и неразумното са си хорски измишльотини. Няма разумно и неразумно, всичко е разумно, в пълна хармония, всичко е такова, каквото е и не може да е друго. "Противоречията" само са ни средство за опознаване, за създаване на стандарти на качества, според субективните ни оценки, защото не могат да са други, оценки на качества, извън контекста на цялото, нали сме субекти. Всеки има място в общия хор и няма как да сме еднакви, защото различието базис на движението, а движението на живота. Много, ама наистина много са темите, интересни и чудотворни...Малко хора се запитват за същността на неща, които са основни и въпреки това всеки имат претенции за познанието им, изглеждат им кристално ясни. Но..., като теб в случая, едно от многото неща, говориш за религии, ни нямаш идея, какво са, за истина също и от там нататък почти за всичко, но с дълбоката убеденост, че знаеш. Не си сам, за това има много важна причина да е така. В психологията се разглеждат случаи , при функционално здрави хора, не виждат, не чуват... и за всичко това има обяснение, но стана вече много моето .

Истината може да е абсолютна, но може и да е относителна. Когато истината е относителна тя е истина само за дадена гледна точка. Когато истината е абсолютна важи винаги при всички гледни точки. Логиката се базира на истината. Истината се базира на всичко естествено, което изглежда завършено и съвършено и оттам е хармонично и няма паразитен характер. Хармонията също е математически точна и хармонията винаги има възвишен смисъл. Всичко, което е съвършено е вечно и безкрайно. Всичко, което не е съвършено търпи промени и се разрушава.

Истината може да е абсолютна, но без да е достъпна. Ако е това, че важи за всички гледни точки, т.е. всички вярват , че нещо е истина, това не я прави абсолютна. Ако е така, когато всички са вярвали, че земята е плоска, или ред други вярвания, като вярата в Създател, това по никой начин не я прави абсолютна, престанаха да вярват в нея и сега абсолютната истина е обратното, защото вярват вече в него. Докато Тя може ни е някъде там, но не и в това. Това е сума от субективни истини, като сума от нули, не става по голяма. Трудно ще се разберем с теб. Няма истина и неистина, всичко е такова, каквото е. Веднъж така, веднъж друго и тъй, като мирогледа ни определя поведение и претенциите за знание, то те са плод о вярванията ни. Хармонията е същата история. Веднъж я има, веднъж я няма, я отново истината е някъде там, недостижима. Това е дълга и сериозна тема, не е първосигнална. За да се свърши , каквото и да е , то налице са винаги необходимите условия, без значение, че ги смятаме за важни или маловажни. Еднакво важни са за да бъдат Факт. И т.н. и т.н. Виждам, че не обичаш да четеш чужди мисли. Разбираемо е. Мирогледа си си градил от дете с вярванията си, надграждал си го и с двата инструмента емоция и логика с непрестанна промяна в нещо си в което си вярвал и след това не. Но това нещо рефлектира по цялата верига неща и тогава хармонията става драма, несигурност. А всеки иска сигурност и е готов за тази сигурност да отрече очевидното. Случаи бол. Като и сега. Бъди здрав и лека нощ.

Когато умуваме, ползвам тази дума като жаргон, за да иронизирам умуващи-/те/ около, да речем, непостижимата Истина, около или за непостижимия Създател, или за "научно" самостоятелния(?), цитирам автора, но непознаваем в пълнота свят, на много, ама на много повечето, им изфирясва от ума фундамента във фЕлософстването - субективизма, неизбежния субективизъм. Който разбива на пух и прах Категоричността. И по отношение многозначните, подчертавам - многозначните понятия... Народът простичко е казал: един гледа /вижда/ сватба, друг - брадва. Та за мен: думите са непълни понятия, с които в пълнота и категорично се опитваме да си изясним, субективно за нас - простимо - света и непростимо да натрапваме за други субективните си умувания като обективно истинни. Умуванията за и около "големите"
теми: истина, неистина, обективен свят, създател, религии, смисъл на съществуването са романтично красиви, но винаги неуспешни опити в пълнота да "обхванат" Обективната действителност. И е по-добре, ако не са приемани при споделянето им, да не се кахарим толкова, или, не дай Боже, ежим...