" Знаете ли на кое място е България по свобода на словото", беше питано от парламентарната трибуна на 23 февруари тази година. Депутатите реагираха с присмех и безразличие. Телевизията, по която гледах задаването на въпроса , не излъчи неговия отговор: стотното място в света за миналата година. 
 Преди четвърт век беше обявено, че България тръгва по пътя на демокрацията. Нейната демократичност беше под сериозно съмнение при много ограничената свобода на словото в страната. Но ако в нея имаше някаква българска демокрация, тя приключи с присмеха и безразличието на депутатите  спрямо казаното от трибуната на парламента за много ограничената свобода на словото в България. Тяхното поведение спрямо казаното от една бяла лястовица показа, че не са демократи, затова от 23.02.2015година парламентарна република България не е демократична държава , защото всяка страна е такава , каквото е нейното управление.
 Всеки , прочел горното и гласувал за някоя от парламентарно представените партии, който продължава да иска , тя да е в Парламента, не е демократ. Въпрос към всеки от тях : Защо, след като от парламентарната трибуна беше казано, за много ограничената свобода на словото в България, нито един от чулите изказването, не направи предложение за включване в дневния ред на Парламента на нейното обсъждане, с цел вземане на парламентарно решение за постигане на реална свобода на словото в страната?