Георги Марков : "Колкото и гениален да е някой в собственото си поле, в България той няма никакви шансове да се издигне административно, ако не е член на партията. Тази дискриминация на безпартийните в България надминава всякъкъв вид познати днес по света расистки , религиозни или националистически дискриминации. "
     " От всичко, което знам, виждам, че най-сигурното, най-често използваното и най-приемливото оправдание на обществените кариеристи в България е , че са действували заради щастието на другите или в интерес на народа. Твърде често под народа те разбират единствено себе си и своите приятели. Няма по-удобно оправдание за всички простъпки, подлости, низости, глупости от това да се твърди, че сте ги извършили в името на народа, когото така много обичате. Народът в случая е добър сапун за измиване на ръцете, без значение с какво човек ги е изцапал. Още по-добър сапун е партията. "
  "Тъкмо партийният принцип за назначаване на отговорна работа само на " свои хора " доведе до пълното налагане на тотална безпринципност при назначенията. Защото понятието " свои хора ", което би трябвало да означава " верни на партията" граждани, моментално беше изтълкувано в друга, твърде произволна посока, а именно "верни някому" граждани. С други думи, това правило за вярност упълномощи всякъкъв вид ръководители, големи и малки, да се обграждат с верни на тях самите хора. И тук вече принципът на партийната връзка бива изменен в принципа на личната връзка" .
    "Задочни репортажи за България", Профиздат, 1990 г. , София , страници 380, 381 и 391 от репортажите " Изкуството на партийната кариера " и " Назначаванията".
  Казаното от Георги Марков е за социализма, когато една партия- Българската комунистическа партия- управляваше България, като нейното мнение за управлрението на страната беше мнението на нейния лидер. Тогава за нейното управление не гласуваха само по-малко от 1 % от избирателите. Според комунистите това доказваше, че народът иска те да го управляват. Ако в казаното от писателя думата партия се замени с думите всяка от партиите, то важи за българската демокрация. Факти за четвърт вековното многопартийно управление на демократична България:
  1.През този период кандидатите за народни представители са повече от 10 000. Но само приблизително 90 не са обвързани с партии и нито един от тях не е избран. Тези числа според българските демократи доказват, че само по-малко от 1% от избирателите не искат да гласуват за обвързани с партии кандидати за депутати. 
  2.Почти всички парламентарни решения се вземат с демократично неразбирателство чрез налагане мнението на мнозинството.
  3. Мнението на всяка парламентарно представена партия за управлението на България е мнението на нейния лидер.
  4. Всяка парламентарна опозиция се оплаква от политическите уволнения и назначения на управляващите.
  5. Проучване на Галъп интернешънъл за мнението на гражданите за четвърт вековния демократичен преход показва, че само според 1% от анкетираните той постига всички свои цели .
  6.Демократична България бързо стигна последно място по жизнен стандарт в Европа и досега е там. За четвърт век демокрация всички обвързани с партии политици казват , че са в политиката, за да се грижат за интересите на народа. 
  Въпроси към българските демократи:
   1. Защо след четвърт век демокрация България е на стотно място в света по показателя свобода на словото?
   2. Изгодно ли е за осемте парламентарно представени партии стотното място на България в света по показателя свобода на словото?
   3.Стотното място на България в света по показателя свобода на словото доказва ли демократична цензура ?
   4. Защо практически само на предизборни събрания гражданин, който не е член или симпатизант на на нито една партия, има  шанс да разговаря с партиен лидер?
   5. Какъв е процентът на техните лидери, които са служили на Българската комунистическа партия ?
   6. Демократичен морал ли е служили на Българската комунистическа партия, а настоящи демократи, да дават за пример гражданската позиция на Георги Марков?
     Георги Марков избяга от България, защото Българската комунистическа партия не му позволи да публикува мнението си за живота в страната, което беше различно от нейното.
    След четвърт век демокрация българските демократи построиха паметник на Георги Марков и с много шум в медиите го откриха. Политиците и журналистите, които говориха за писателя и основното в казаното от тях не беше, че животът в демократична България е много далече от желания от него живот в страната, се подиграха с неговата памет. Основна цел на всеки от тях беше, да извлече келепир от казаното за Георги Марков.
  



    

И понеже, по принцип, некадърниците са най-активни, неизменно се домогват до членство в партията, след което неизменно се докопват до отговорна длъжност. Те затова цъфнахме и вързахме, само че комунистите няма как да го проумеят.
Георги Марков - едно светло име.