Хотел "Юнона" нямаше репрезентативността на "Кубан" или "Бургас", но въпреки това, поради локацията си беше един от скритите бисери на курорта. По време на "Златния Орфей" тук бяха настанявани мнозина от участниците и важните гости на фестивала, тъй като от една страна беше на хвърлей място от Летния театър, а от друга близко до няколко прилични ресторанта и сравнително недалеч от плажа. Тони, който имаше връзки във всички стратегически точки на комплекса беше направил резервация на две стаи на първия етаж за гостите на Влади, които този следобяд щяха да пристигнат за уикенда от София. На излизане от рецепцията даже остави на администраторката на смяна дест лева и я помоли да изпрати пиколото да постави букетчета свежи цветя и в двете стаи.Също така и даде и бутилка шампанско, като я помоли да го сложи в хладилника на рецепцията и като дойдат гостите да им го поднесе заедно с ключовете.Тъй като Влади и Тео не бяха пред властите обвързани с легален контракт стая 112 беше регистрирана на имената на Влади и Вера, а 114 на Тео и Юри. Вържи попа, за да ти е мирно селото.
Влади беше седнала в снек бара на спирката, където пристигаха рейсовете от Бургас.Пиеше вече трето кафе и пушеше любимите си цигари "Кент" ,наблюдавайки всеки нов пристигащ автобус през прозореца. Някакъв местен гларус и мяташе недвосмислени погледи от съседната маса.По едно време, след като видя че свалянето с многозначителен поглед не работи, той се приближи и опита фронтална атака:
-Извинете, Вие от София ли сте?
-Не,но приятелят ми,който чакам е софиянец.
-А,Вие от къде сте? Позната физиономия.Може би от телевизията или от "Лада"?
- Нещо бъркате, а пък и аз както виждате съм заета в момента.
Докато течеше този опит за свалка по крайморски в снек бара влязоха Тони и Кире.
-Има ли някакъв проблем,маце? - обърна се Тони към Влади
- Не знам.Човекът явно търси софиянци.Може да иска да прати по някой писъмце или колетче до столицата.- с усмивка отвърна Влади.
Навлекът след като видя че не е кой знае колко желан в тази компания, а може би и поради погледа който Кире му хвърли се оттегли намусен към масата си и зарея поглед към бар плота в търсене на нов обект на който да предложи своята обаятелност.
-Още ли ги няма? - попита Тони - Ние само минаваме оттук за да видим дали ще имаш нужда от някаква логистична подкрепа - транспорт, алиби, а бе знам ли.Ти шъ ка"еш.
-Не, шефе.Първо, те едва ли имат толкова багаж за два дни, а и хотелът не е толкова далече.Все пак, искам от сърце да ти благодаря за всичко което правиш за мене.Направо си неповторим.
-Е,как,бе,котенце.Ние нали сме едно семейство? Айде тогава да те оставям.Гледам как ще ти изтекат очите гледайки оня автобус.
-Аааа.Ето ги.Виждам Юра как вече слиза и подава ръка на Вера.
-Добре.Айде, ние се омитаме...и успех.
Влади се затича към автобуса и със самото слизане на Тео от автобуса се хвърли на врата му целувайки го продължително.
-Нямаш представа колко ми липсваш.
-Леле,колко си почерняла! А стига,бе, а аз си мислех че се спукваш от работа и нямаш време за плаж, а ми се струва, че ти по цял ден печеш кълки...а намери ми и на мене такава работа.Виж ме, бял съм като тебешир.Направо се комплексирам покрай теб, сирено морска- шеговито започна да я занася Тео.
-Вие, ребята, гладни ли сте? Знам, пътували сте толкова часа и няма как да не сте огладняли.Ей тука, в снек бара правят страшни кюфтенца, ако искате да хапнем преди да отидем в хотела,а?
-Ами, няма страшно, Тео ни купи в Бургас страшен тутманик, който ще ни държи заредени чак до довечера.Дай, бързо да се преоблечем и да отиваме на плажа, че не искаме да изпускаме и минутка.Ти си си цяло лято тук, пък ние за два дни само - завистливо се обади Вера.
-Няма проблем.Както ви казах по телефона, шефа ни е запазил две стаи в "Юнона".Айде тогава, да тръгваме за да не изпуснете и минутка, ама барем по едно кафенце?
-Нет,нет, Верочка още в автобус пригатовила бански кастюм.Давай да тръгваме - Юра избоботи със своя българо-руски микс.
-Немедлена, таваришч камсамолский секретар - вдигайки ръка за "винаги готов" поздрав и с изражение на вярно на Партията пионерче отговори Влади.
-Моля те, гавари ми само на български...искам да свиквам, че да науча по бъйстра език.
Когато администраторката ги посрещна с шампанското гостите направо изпаднаха в шок.
-Ой,ой, нас като звезди някакви ни посрещат.Ти да не би да си станала междувременно "Мис Слънчев бряг"? - задавяйки се от смях коментира Вера.
-Ето го вашия ключ.Теглете си по един душ.Слагайте банските и ни чукнете на вратата след като сте готови да тръгваме.
Със самото влизане в стаята Тео хвърли Влади на леглото и припряно започна да я разсъблича.
-Ако знаеш колко дълго чаках този момент. Всяка минута без теб губеше смисъл за мен. - изпаднал в екстаз Тео ромолеше смъквайки сутиена и.
-Моля те, спри за минута -каза Влади и се разрида- Тео, всяка минута без теб беше и за мен кошмарна, но аз съм толкова грешна пред теб, че не знам как изобщо ще реагираш.Аз не мога да живея повече с тази лъжа постоянно стискаща ме за гърлото. Просто не мога.Само ако знаеш колко се срамувам от двуличието и егоистичността си. Боейки се да не те загубя, аз премълчавах толкова време, даже те лъжех безсрамно.Аз, любими мой не съм това което мислиш.Аз съм една просто проститутка, която е влюбена безумно в теб.Не знам можеш ли да ми простиш измамата, но аз просто не мога да понеса повече да те лъжа.
Тео я пусна, закопча отворения си дюкян и извади кутия цигари от джоба си.Мълчаливо запали една и се загледа през прозореца.
-Не мълчи така,моля те.Убиваш ме. Искам да ме разбереш. Фактът,че работя това което работя не прави любовта ми към теб по-маловажна. Аз щях да те обичам пак толкова и ако бях продавачка, актриса или перачка.
-Извинявай, но въпреки че някакви съмнения витаеха в главата ми с тези твои нощни смяни, аз все си мислех,че се заблуждавам.Все пак, трябва ми известно време да се окопитя.Знаеш и ти колко те обичам и изведнъж...това...просто ми дойде като леден душ.Объркан съм и просто не знам какво да ти кажа.
-Ами,би ли предпочел да те лъжех? В края на краищата, тази игра е порочна и не води до никъде.
-Самата помисъл...картината, която ми се появява пред очите - ти в нечии други прегръдки ме подлуждава.
-Но тялото е само пашкул за душата, а тя моята, кълна ти се принадлежи на теб.

Юра и Вера вече нетърпеливо чукаха на вратата.