Студенти играят карти. С тях е приятелката на единия. Тя го пита, кога ще свършат, защото иска да излязат двамата. Той й отговаря: скъпа, знаеш, че цял живот ще сме заедно, не зная кога ще свършим. Тя му казва: то не се знае, дали ще сме заедно цял живот. Той приключва разговора: като не се знае, защо ми мърмориш? Играта продължава без друга нейна намеса. Като свършва, тя го прегръща и го пита, иска ли да излязат. Той я целува и двамата излизат. 
 Историята е истинска. Нейното припомняне развеселява двамата . Те са щастливо семейство. Сега са пенсионери. 

Точно тогава се е решила съдбата на бъдещото семество,
когато приятелката е останала при приятеля си без да го
пита повече за края на играта.

Мъжът укротява любимата си , като постъпва решително и нежно, само когато тя го обича.