А. През последните десетина години България бързо върви надолу в класацията по показателя свобода на словото, като миналата година се смъкна до стотното място в света. Заради това ограничаване на свободата на словото, журналистите се самоцензурират, когато информират обществото.
  Блогърите обявяват свободно мненията си в блоговете, но даже и казаното от тях да е решение на важни обществени проблеми, то не може да получи широка обществена гласност, без обявяване в централните медии. Но в тях получаващите заплата, за да информират обществото, обявяват от казаното в постингите само това , което сами могат да огласят. Журналистите, които са съгласни с много ограничената свобода на словото или са безразлични към голямото нейно ограничаване, цензурират себе си и блогърите доброволно, а журналистите, които не са съгласни -крият несъгласието си и цензурират себе си и блогърите принудително.
Б," Много е полезно да се четат провинциалните вестници в България. Твърде често в тях се печатат материали, които никога няма да видите в централния печат, защото или материалите не са достойни за него , или пък - което е по-вероятно - той не е достоен за тях ".
  Георги Марков " Когато часовниците са спрели " , Издателска къща " П.К.Яворов " , София 1991 год. , репортажът " Опиумът на народите".
  Казаното от писателя Георги Марков за социалистическите журналисти от вестниците, важи и за демократичните журналисти от вестниците и електронните медии - журналистите от местните медии са малко по-свободни от журналистите от централните медии.
В. Заради много ограничената свобода на словото, журналистите самоцензурират всичко , което обявяват , заради страх от уволнение . Заради този страх те са против блогърите.
  ЗАБЕЛЕЖКА: Мои мнения , които са решения на важни национални обществени проблеми , са огласени в медии в Свищов и Велико Търново. Централните медии не ги огласяват. Повече виж в постингите в този блог " Емил Кошлуков мълчи антидемократично " , " Страхува ли се Кеворк Кеворкян от демократичната цензура ? " , "Отворено писмо до Юлиана Дончева от ТВ7 и Мира Радева от института за социални изследвания " .