Б. За повече от 20 години в демократична България българските политици постигнаха демократично неразбирателство за съдбата на АЕЦ „Белене”. Възможните причини за него са:

            1. Демократичното разбирателство е било невъзможно.

            2. Демократичното разбирателство е било възможно, но решението на проблема е било извън умствените възможности на тези политици, затова аргументите на искащите и неискащите централата се оказаха недостатъчни за решение на нейната съдба.

            Убеждението на демократите, че демократичното разбирателство винаги е възможно, снесе запъртъка референдум за бъдещето на ядрената енергетика чрез строителството на АЕЦ „Белене”.  Те вярват, че чрез него народът ще постигне непостигнатото от политиците – заради недостатъчните им умствени възможности – демократично решение за съдбата на централата, което е в негова полза. Според демократите при всеки резултат на референдума, който е признат за законен, българските граждани ще са сдвободни спрямо обществените условия, които той узаконява и ще могат да ползват правата си в тях.

В. Гражданите съставят мнението си за решения на въпросите на референдумите според разума си или според вярата си в политици, които им обявяват решението на въпросите.

            Безопасност и цена са реални критерии за всичко свързано с материалната човешка дейност, които демократите не са включили като задължителни при формулиране на въпросите на референдумите. Затова човек, който иска да знае безопасността и цената на това, за което се гласува, за да състави мнението си за него, не може да ползва правото си на гласуване. Така се стига до принудително неучастие в референдумите на разумните граждани. Техните неконституционни резултати са определени от волята на политици, на които вярват най-много граждани. Ако обявените от тези политици цени на АЕЦ „Белене” и електроенергията от нея са нереални, демократичното решение на народа е в негова вреда.

Г. Постъпката на държавата при всеки резултат на референдума, който е признат за законен, ще е желана от едни, нежелана от други и безразлична на останалите граждани. Примери за нежелани мнения:

            1. Ако централата се построи, такива мнения ще имат неискащите я заради възможна атомна авария, които ще живеят в страх от атомна катастрофа.

            2. Ако АЕЦ „Белене” не се построи, такива мнения ще имат искащите я от град Белене, които имат образование в областта на атомната енергетика. Те са учили и са се устроили да живеятв Белене, заради обещанието на държавата за строителството на централата.

            Въпрос към демократите: Животът в страх от атомна катастрофа свободен ли е?

            Човек е свободен спрямо обществени условия, в които ползва правата си.

            Всеки законен резултат на референдума води до определени обществени условия. Спрямо тях ще са свободни и ще ползват правата си или гражданите от първия, или от втория пример. Когато едните са свободни и имат права, другите не са свободни и нямат права.

*

Д. Въпрос към конституционния съд: Спазват ли политиците, които обявяват нереални цени на АЕЦ „Белене” и еленергията от нея /чл. 57/2// от Конституцията:

”Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други”?

      Въпрос към независимия български съд: Ако конституционният съд реши, че политиците, които обявяват нереални цени на АЕЦ „Белене” и еленергията от нея нарушават чл. 57/2/ от Конституцията, каква е тяхната наказателна отговорност?

Е. Министър-председателят Бойко Борисов често казва, че Сергей Станишев лъже. Ако премиерът или някой друг докаже, че лидерът на социалистите лъже за цените на втора атомна и/или еленергията от нея и че реалните цени са по-високи от обявените от Станишев, националната подписка за развитие на ядрената енергетика чрез строителството на АЕЦ „Белене” е незаконна поне по две причини. Първата е заблуждаването на гражданите за цените на централата и/или еленергията от нея. Втората е невъзможността да се докаже, че всички подписали я, щяха да я подпишат, ако знаеха реалните цени. Ако подписката е незаконна, незаконни са решенията на парламента и президента за референдума и неговото провеждане.

*

Ж. Определянето на безопасността на АЕЦ „Белене” не е във възможностите на човешкия разум, заради неизвестността с която човек живее, затова неговото мнение за нейната безопасност – каквото и да му е известно за нея – е според личният избор на човек за неговото съществуване.

Заради различните цени на АЕЦ „Белене” и еленергията от нея, за които говорят българските политици и различните им мнения за нейната безопасност, техните становища за изгодата или неизгодата от строителството на централата са различни. Те или всички лъжат, или един казва истината, но човек не може да разбере кой от тях не лъже.  В кампанията за референдума или ще бъде обявена една цена на централата и ел.енергията от нея, или обявяването на различни цени ще продължн. Във втория случай резултатът от референдума не може да е основание за решение за съдбата на централата, заради невъзможността да се докаже, какво би било гласуването,  при обявяване само на реалната цена на централата и ел.енергията от нея. Без обявяване само на тези реални цени, референдумът е безсмислен. Той е и незаконен, заради неинформираността на гласоподавателите за питаното чрез неговия въпрос.

     Въпроси към българските демократи:

1. Кои са реалните цени на АЕЦ „Белене” и еленергията от нея?
2. Трябва ли политиците, които обявяват мнението си за изгодата или неизгодата от строителството на АЕЦ „Белене”, да знаят реалните цени на централата и еленергията от нея?
3. Искали ли са политиците, обявяващи различни цени, да знаят реалните цени?
4. Определят ли суми в банкови сметки на политиците или на някои от тях цените, които обявяват?
5. Възможно ли е българските политици демократично да вземат решение за установяване от тях на реалните цени на АЕЦ „Белене” и еленергията от нея?

6.      Ако българските политици вземат горното решение, възможно ли е да го изпълнят и да съпоставят реалните цени с възможностите за държавно, частно или смесено финансиране на строителството, като на основа на съпоставеното обявят мненията си за изгодата или неизгодата от строителството на централата?

З. Референдумът трябва да се проведе с редактирания от парламента чрез демократично неразбирателство въпрос на националната подписка. Ако се проведе, гласоподаватели, които искат ядрената енергетика в България да се развива само чрез ядрени мощности в Козлодуй и народът да реши нейната съдба, са принудени да не гласуват, или да гласуват с „не”. Те са лишени от конституционното им право да гласуват според законните си желания.

            В България практически ядрената енергетика може да се развива чрез ядрени мощности в Козлодуй и/или чрез изграждане на втора ядрена централа в Белене. Въпрос на национална подписка и на референдум за бъдещето на ядрената енергетика, с който практически се разбират законните желания на гласоподавателите, трябва да включва двете площадки, цената на строителството в тях, цената на ел.енергията от построеното и на коя площадка е по-безопасно да работят ядрени мощности. Незадаването на такъв въпрос от българските политици показва или нивото на техният интелект, или възможностите на тяхното демократично мислене, или че желаната от тях цел на референдума е различна от обявената.

И. Желаещите ядрената енергетика в България да се развива само чрез нови ядрени мощности в Козлодуй, не организираха национална подписка за предизвикване на референдум, преди провеждането на подписката за АЕЦ „Белене” или заедно с нея – невзети предвид възможности в закона, касаещ референдума. След като българските политици решиха, че референдум за бъдещето на ядрената енергетика ще се провежда само с въпрос за втора ядрена централа, е уместен следният въпрос: „Имат ли право гласоподаватели, които искат ядрената енергетика в България да се развива само чрез нови ядрени мощности в Козлодуй – преди рефередума за АЕЦ „Белене” или след него – да организират според своите законни желания национална подписка за предизвикване на референдум?

            Отговор на въпроса очаквам от Председателя на Народното събрание и Президента, които са отговорни за провеждане на референдум, резултатът на който няма да изразява законните желания на всички гласоподаватели. Въпросът е изпратен на двамата на 21.12.2012 година.

Части от материала са публикувани във вестник „Дунавска Зора” гр. Свищов на 21.09.2012 и 26.10.2012 г. и във вестник „Янтра днес” Велико Търново на 19.12.2012 г.

Откъс от „Съвременната демокрация – дървеното желязо”

Михаил Цвятков, ул. Ал. Стамболийски 21 Свищов.